пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства пото пото пото мучто ето ето ето наши чуства
Объяснение:
Главная информация:
Однажды охотился Актеон со своими товарищами в лесах Киферона. Охотники расположились на отдых в тени густого леса, а Актеон пошел искать прохлады в долинах. Вышел он на долину Гаргафию, посвященную богине Артемиде. Увидел грот, обвитый зеленью. Он пошел к нему, не зная, что грот часто служит местом отдыха дочери Зевса, Артемиде, и что она только что вошла туда. Богиня отдала лук и стрелы одной из нимф и раздевалась и готовилась к купанию. У входа в грот показался Актеон. Нимфы окружили Артемиду, желая скрыть ее от взора смертного. Разгневалась Артемида, что Актеон нарушил ее покой, и превратила его в оленя. Собаки Актеона почуяли след оленя; они не узнали своего хозяина и с яростным лаем бросились за ним. Их зубы впились в тело несчастного Актеона-оленя, псы разорвали на его части.
Второстепенная информация:
Нимфы сняли с богини сандалии, волосы завязали узлом и уже хотели идти к ручью зачерпнуть студеной воды. Подобно тому, как пурпурным огнем зажигает облака восходящее солнце, так зарделось краской гнева лицо богини, гневом сверкнули ее очи, и еще прекраснее стала она. Ветвистые рога выросли на голове Актеона. Ноги и руки обратились в ноги оленя. Вытянулась его шея, заострились уши, пятнистая шерсть покрыла все тело. Увидел Актеон свое отражение в ручье. Он хочет воскликнуть: «О, горе!» — но нет у него дара речи. Что делать ему? Куда бежать? Подоспевшие товарищи Актеона жалели, что нет его с ними при таком счастливом лове. Затравили собаки дивного оленя, и не знали друзья Актеона, кем был этот олень.
Объяснение:
